Информация за Атика

Атика (Гръцки: Атика) е историческа област, която обхваща град Атина, на капитал на Гърция. Историческият район е съсредоточена върху Attic полуостров, който се издава в Егейско море. Съвременният административен район на Атика е по-обширни от историческия регион и включва Сароническите острови, Китира, и община Troizinia на Пелопонеската континенталната. Историята на Атика е тясно свързана с тази на Атина, който, от класическия период, е един от най-важните градове в древния свят.

Lake Marathon
Атика е триъгълен полуостров, вдаден в Егейско море. Това е естествено разделен на север от Беотия от 10 мой (16 км) Китерон дълга планинска верига. На запад, Тя граничи с морето и канала на Коринт. Сароническия залив се намира на юг, и на остров Евбея се намира на разстояние от север и източните брегове. Планините разделят полуострова в равнините на Pedias, Mesogaia, и Thriasion. Планините на Атика са Hymettus, източната част на Geraneia, на Парнита (най-високата планина на Атика), на Aigaleo и Penteli. Четири планини-Aigaleo, Парнита, Penteli и Hymettus (посока на часовниковата стрелка от югозапад)-delineate хълмиста равнина, на която Metroplex Атина-Пирея сега се разпространява. Равнината на Mesogaía, сега се нарича Mesógeia, се намира на изток от връх Hymettus и е свързан на север от подножието на планината Penteli, на изток от Euboean залив и планината Myrrhinous (модерна Merenta), и на юг от планините на Laurium (модерна Лаврио). Атина’ резервоар за вода, Lake Marathon, е изкуствено езеро, създаден чрез диги в 1920. Pine и елови гори покриват зоната около Парнита. Hymettus, Penteli, Myrrhinous и Laurium са залесени с иглолистни дървета, докато останалите са обхванати от храсти.
The Kifisos е най-дългата река на Атика.
Според Платон, древните граници на Атика са фиксирани чрез провлак, и, към континента, те удължен доколкото височините на Cithaeron и Parnes. Граничната линия слезе към морето, ограничена от района на Oropus отдясно и от реката Азоп в ляво.

история

Древна история

Храмът на Посейдон (c.440 г. пр) при нос Сунио, най-южната точка на Атика.
През античността, атиняните се хвалели, да бъдеш "автохтонна", която е да се каже, че те са най-ранните обитатели на района и не се е преместил в Атика от друго място. Традициите текущи в класическия период разказвали, че, по време на гръцките Тъмните векове, Атика беше превърнал в убежище на йонийците, който принадлежи към племето от северната Пелопонес. По общо мнение, йонийците са били принудени от родината си от ахейците, който е бил принуден да напусне родината си от Dorian invasion.Supposedly, йонийците интегрирани с древните Atticans, Кой, после, себе си част от Йонийско племе смята и говори Йонийско диалект. Много йонийците късно напуснали Атика да колонизират Егейско крайбрежие на Мала Азия и да се създаде дванадесетте градове на Йония.
По време на микенската период, на Atticans живели в автономните земеделски общества. Основните места, където са открити праисторически останки са Marathon, Рафина, Неа Макри, Bruron, Thorikos, Агиос Космас, Елевзина, Menidi, Markopoulo, Спарта, Aphidnae и Атина. Всички тези селища процъфтява по време на микенската период. Според традицията, Атика състои от дванадесет малки общности по време на царуването на Cecrops, легендарния Йонийско цар Атика, и те са били по-късно включена в атинска състояние по време на царуването на Тезей, митичния цар на Атина. Съвременните историци смятат, че е по-вероятно, че общностите са били постепенно включи в атинска състояние по време на 8-ия и 7-ия век пр.н.е..
До 6-ти век пр.н.е., аристократични семейства живеят независим живот в предградията. Само след тирания Peisistratos и реформите, осъществявани от Клистен направиха местните общности губят своята независимост и се поддават на централното правителство в Атина. В резултат на тези реформи, Атика била разделена на приблизително сто общини, на Демеш (dēmoi, град), и също в три големи сектори: градът (град), които съдържаха областите на центъра на Атина, Ymittos, Aegaleo и в подножието на връх Parnes, брегът (крайбрежие), която включва района между Елевзина и нос Сунио и района около града (МВР-Mesoghaia), обитавани от хора, живеещи на север от планината Парнита, Penteliko и областта на изток от планината на Hymettus. главно, всяко гражданско звено ще включва равни части от жителите на града, моряци, и фермери. А "trittýs" (“трета”) на всеки сектор представлява племе. следователно, Атика състои десет племена.
Крепости
През класическия период, Атина е укрепен на север от крепостта на Eleutherae, която е запазена добре. Други крепости са тези на Oenoe, Decelea и Aphidnae. За да се защити от мините в Laurium, на брега, Атина е укрепен от стените на Rhamnus, Thoricus, Сунио, Анависос, Piraeus, и Елевзина.
Места на поклонение
Въпреки че археологическите останки са открити в почти цялата площ на Атика, Най-важните са тези, намерени в Елевзина. Почитането на богините Деметра и Кора, започваща в микенската период, продължава до края на годините на древността.
Много други видове поклонение могат да бъдат проследени до праисторията. Например, поклонението на Пан и нимфите е често срещана в много райони на Атика, като Marathon, Parnes и Ymittos. Богът на виното, Дионис, бил почитан най-вече в областта на Икария, сега предградие на Дионис. Ифигения и Артемида били почитани в Brauron, Артемида в Рафина, Athena на Сунио, Aphrodite на Iera Одос, и Аполон в Daphne.
Фестивалът на Chalceia се празнува всяка есен в Атика. Фестивалът чест на боговете Хефест и Атина Ergane.
средновековен период
След периода на античността, Атика дойде под римско, византийски, венециански, и османско владичество. По време на византийския период, Атина е нападната от готите под командите на Аларих в 396 AD. население Атика намалели в сравнение с съседната област на Беотия.
Сайтовете на историческа дата интерес към 11-ти и 12 век, когато Атика се намира под властта на франките. Голямото манастира на Дафни, че е построена по правило Юстиниан I е, е изолиран случай, че не означава широко развитие на Атика през византийския период. От друга страна, сградите, построени през 11 и 12 век показват по-голямо развитие, което продължава по време на управлението на франките, който не налага строго правило.
По време на османското владичество, Атина се ползват някои права. въпреки това, че случаят не е такъв за селата Атика. Големите площи са били обладани от турците, който тероризира населението с помощта на спахии. Манастирите на Атика изиграха ключова роля за запазване на гръцката елемент на селата.
Независимо от своите завоеватели, Атика успя да запази своите традиции. Този факт се доказва от запазването на древните топоними като Oropos, Дионис, Елевзина, и Marathon. По време на гръцката война за независимост, селяните от Атика са първите, които се бунтуват (април 1821), и те заети Атина и иззети Акропола, който е предаден на гърците през юни, 1822.
Атика след 1829
Атика има, от 1829, принадлежеше на независима гръцка държава. от 1834, Атина беше refounded и направи нова гръцката столица (преместена от Нафплио в Арголида), и хора от други части на Гърция постепенно започнаха да се населят Атика. Най-драматичен скок дойде с гръцки бежанци от Мала Азия след размяната на население между Гърция и Турция в рамките на Договора от Лозана. днес, много от Атика е заета от градския Атина. Съвременният гръцки региона на Атика включва класическа Атика, както и Саронически острови, малка част от Пелопонес около Troezen, и остров Йонийско на Китира.
климат
Атика радва на средиземноморски климат. Тя има собствена, дълго, сух период през лятото и за кратко, мокра период през зимата. Най-високата валежите е реализирано по време на зимните месеци. В южната част на полуострова има гореща, полупустиня.